· Сергей Тодер
Правилното дишане е толкова важно за тези процеси, колкото и основата за всеки дом.
Когато вдишваме, тялото получава подкрепа: мускулите се включват в работата чрез свиване и се задейства целият цикъл на свиване и релаксация, без който нашето движение (хармонично и красиво!) просто няма да се случи.
При издишване мускулите се отпускат - и именно тази промяна на напрежението и релаксацията създава стабилност, баланс и правилна поза.
Позата е обичайната поза на неподвижно стоящ човек без активно мускулно напрежение!
Какво е чудесно понятие, нали?Особено за деца с РАС и аутизъм.
Ето ви и непринудената обичайна поза без мускулно напрежение и нормален постурален контрол! Както разбирате, мускулното напрежение, намаляването на постуралната стабилност, липсата на балансни реакции при специални деца, макар и облекчаващи, което означава, че нарушението на позата и моторната координация при движение де-факто вече присъстват в пълен обем.
Ако дишането е повърхностно, тялото губи подкрепа: движенията стават разкъсани, ходенето се нарушава, детето бързо се уморява и "изпада" от позата си.
Затова дишането не е просто физиология, а основен механизъм, който прави тялото живо, устойчиво и способно да се движи.Но ето още едно определение на позата, което ни казва за истинските проблеми на специалните деца, децата с аутизъм и РАС:
Позата е сложен акт на координирани динамични и статични напрежения и релаксации, осъществяван от процесите на спиране и възбуждане в ЦНС. А това е вдишването и издишването, които необичайното дете няма!
Както виждате, ако няма вдишване и издишване, то няма и поза, няма и серия от хармонични обратно-поступателни модели, които се наричат - ходене или бягане!
Като цяло, колкото и да се обръщаме към понятията за поза, все още "излизаме" на биомеханиката на гръдния кош и цялото тяло, правилната работа на диафрагмата и следователно работата на цялата дихателна система на човека.
Искате още практически материали? Цялата методика е събрана в книгата на Сергей Тодер.
Купи книгата